Пирамидата на Хан Тенгри доминира над всичко наоколо
Гледам през илюминатора на хеликоптера.
Картините постепенно се сменят и става все по-зелено. Тревата все повече привлича погледа и превзема земята от снежното бяло. Облите форми изглаждат релефа, а иглолистните свещи постепенно се превръщат в най-острите издатини.
Картините постепенно се сменят и става все по-зелено. Тревата все повече привлича погледа и превзема земята от снежното бяло. Облите форми изглаждат релефа, а иглолистните свещи постепенно се превръщат в най-острите издатини.
Заглъхва шума на мотора. Калинката разтваря коремчето си и се изсипваме всички от нея. Скакалци скачат навсякъде. Птици прелитат наоколо. Хора прехвърлят багажи. Животът кипи с пълна сила.
На базов лагер
А горе беше бяло. Тихо и бяло. Само пеперуди сякаш издигани от вятъра с пъстрите си крила ни напомняха, че не сме само ние по безкрайните склонове.
Лагер 2
7.08.'19: часовника звъни в 00:00 ч. Излизам от чувала и включвам примуса. В 01:00 ч. Жеко е готов и започва да нервничи. В 01:30 потегляме полека нагоре. Студено е, но не прекалено. С Пламена постепенно изоставаме и образуваме две свръзки. Жеко и Стефан пред нас, а ние със своето темпо.
Пламена по ръба
Ръбът сякаш минаваме неусетно. Рампата след него, която от лагер 3 изглеждаше толкова далечна и голяма сега изглежда по-малка. Постепенно я подсичаме диагонално надясно. С пръснатите по нея човечета изглежда още по-къса и все пак бавно я стопяваме. Към края й вече е време да сложим очилата. Райчо отгоре подпира челата ни и сякаш иска да изстискаме всичко от себе си.
Близо е и е далече. С всяка следваща стъпка усещам как сърцето кове неумолимо всеки пулс, за да даде импулс на тялото да продължи хода си. Срещаме хора слизащи вече надолу. Още час и половина - два... Още час... Още малко остава.
И... Зърваме кръста окичен с шалчета. Хвърлям раницата и става по-леко. Сякаш небето ме всмуква и политам нагоре, а Пламена е до мен.
Хан Тенгри ни допусна
